Касов бон в туристическата агенция: какво казва Наредба Н-18 и трябва ли ви СУПТО

Накратко: Туристическата агенция издава касов бон за всяко плащане в брой или с карта, включително за аванса по резервация. Плащането по банков път не изисква бон. Онлайн плащането с карта на сайта изисква или бон, или специален режим с регистрация на е-магазина в НАП и месечен одиторски файл. СУПТО към октомври 2026 г. е избор, а не задължение.

Помислете за два обикновени момента в агенцията. Клиент плаща аванс за лятната почивка с карта на терминала до бюрото, а касовият апарат стои в ъгъла, невключен. Седмица по-късно същият клиент доплаща през сайта, и никой не мисли за бон, защото „плащането е онлайн“.

И в двата случая, по моето четене на Наредба Н-18, е трябвало да има бон или документ, който го замества. Наредбата е писана за магазини и бензиностанции, а туризмът има свои особености: аванси месеци преди пътуването, чужди пакети, ваучери, анулации. Затова я прочетох член по член.

Тази статия не е данъчна или правна консултация. Тя е практичен поглед от човек, който от 18 години строи системи за туристически агенции. Текстовете на ЗДДС и Наредба Н-18 съм проверил през октомври 2026 г. За конкретния си случай говорете със счетоводителя си.

Кога туристическата агенция трябва да издаде касов бон?

Когато клиентът плаща в брой или с карта, във или „от“ търговски обект. Офисът на агенцията е търговски обект по смисъла на ЗДДС, а сайтът с онлайн плащане е „електронен магазин“. Изключение има само за определени безкасови плащания.

Основното правило е в чл. 118, ал. 1 от ЗДДС: всяко лице, регистрирано по ДДС или не, регистрира продажбите си в търговски обект с фискален бон. Чл. 118, ал. 3 изброява за кои плащания става дума: в брой, с чек, с ваучер, с кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства.

Чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 дава изключенията. Бон не се издава, когато плащането е:

• внасяне на пари в наличност по платежна сметка (клиентът внася на гише в банката по вашата сметка);
• кредитен превод (обикновен банков превод);
• директен дебит;
• наличен паричен превод през доставчик на платежни услуги;
• пощенски паричен превод през лицензиран пощенски оператор (тогава клиентът получава отделен документ с данните за продажбата).

Картата я няма в списъка. Тук е капанът: „платено с карта“ не значи „платено по банков път“.

Фактурата не замества бона. ЗДДС казва изрично, че бонът се издава „независимо от това дали е поискан друг данъчен документ“.

Авансът по резервация: бон при всяко плащане

Бонът се издава в момента на плащането, не в момента на пътуването. Ако клиентът плаща аванс в брой или с карта и после доплаща остатъка по същия начин, издавате два бона.

Чл. 25, ал. 6 от Наредба Н-18 е категоричен: бонът се издава при плащането и се дава на клиента заедно с получаването на парите. За услуги през е-магазин срокът е „най-късно при плащане на услугата“ (чл. 25, ал. 7 и 8). Не открих правило, което да позволява бонът за аванса да се издаде чак при окончателното плащане.

Има и облекчение. Чл. 26, ал. 7 позволява на бона да отпечатате само сумарния оборот по данъчни групи, ако услугите са описани във фактура, туристически ваучер или резервационна бланка по Закона за туризма и на бона посочите номера и датата на документа.

Ако клиентът плати аванса по банков път, а остатъка в брой в офиса, бон има само за втората сума.

Плащане с карта на сайта: виртуалният ПОС

Сайт, на който клиентът избира пътуване и плаща онлайн, е електронен магазин. Преди да започнете продажби през него, трябва да го регистрирате в НАП. После имате два пътя: да издавате фискален бон или да ползвате специалния ред за неприсъствени плащания с карта.

Какво е е-магазин. ЗДДС (§ 1, т. 87) определя електронния магазин като софтуер, достъпен през браузър или мобилно приложение, чрез който се сключва договор от разстояние и клиентът избира стоки или услуги и метод за плащане. Сайт само с форма „изпратете запитване“ по моето четене не отговаря на определението. Сайт с онлайн резервация и плащане - отговаря.

Регистрация по Приложение № 33. Чл. 52м от Наредба Н-18 изисква преди началото на продажбите да подадете информация в НАП по Приложение № 33 - с КЕП, през портала за е-услуги, отделно за всеки магазин. Подробност за бранша: посочвате и посредниците за туристически услуги в интернет, с които имате договор. Промени се подават до 7 дни. НАП води публичен списък на е-магазините.

Един нюанс. По резюме на становище на НАП, което не успях да прочета в пълен текст, магазин, в който всички плащания са само по банков път, няма задължение за Приложение № 33, но може да го подаде доброволно. Ако сайтът ви приема само преводи, проверете това със счетоводителя си.

Път 1: фискален бон. Издавате бон за всяко онлайн плащане с карта. От 2025 г. (изменение в ДВ, бр. 42 от 23.05.2025 г.) наредбата позволява бонът за продажби през е-магазин да се генерира в електронен вид и да се изпрати на клиента, ако имате данните му и пазите кога и как сте му го предоставили (чл. 3, ал. 19). При поискване бонът се дава на хартия.

Път 2: документ вместо бон. Чл. 3, ал. 17 и чл. 52о-52у позволяват при неприсъствено плащане с карта да издавате „документ за регистриране на продажбата“, който не идва от касов апарат. Условията са сериозни:

1. Е-магазинът е регистриран по Приложение № 33, с допълнителна информация за методите на плащане, доставчиците на виртуален ПОС и платежните сметки (чл. 52р).
2. Парите влизат по сметка с титуляр агенцията, в банка или платежна институция от ЕС или от държава, която обменя данъчна информация с България (чл. 52п).
3. Софтуерът на магазина генерира уникален номер за всяка поръчка и отговаря на част от изискванията на Приложение № 29 (чл. 52с).
4. Документът има точно определени реквизити, включително QR код, и се изпраща на клиента при плащането (чл. 52о).
5. Всеки месец до 15-о число подавате в НАП стандартизиран одиторски файл по Приложение № 38 за поръчките от предходния месец (чл. 52т, ал. 2).

Ако спрете да изпълнявате някое от условията, губите правото на този ред (чл. 52у).

Плащането с карта през платежна институция (Stripe, PayPal и подобни) по моето четене остава плащане с карта. Как се третира плащане от сметка в платежна институция без карта, не открих изрично - проверете със счетоводителя си.

Агент, който продава чужд пакет

Когато агентът продава пакет на туроператор и събира парите от негово име и за негова сметка, бон пак се издава, ако клиентът плаща в брой или с карта. Въпросът е само чий касов апарат се ползва.

Чл. 29 от Наредба Н-18 дава две възможности за комисионер или за лице, което събира суми от името и за сметка на друг:

• продажбата се регистрира през касовия апарат на доверителя (туроператора), или
• през касовия апарат на агента, но в отделен департамент за всеки доверител, с името на туроператора.

НАП потвърждава тази логика за туристически агент, който продава круизи и пакети, в становище № 1837 от 10.08.2017 г. Там е разгледан и ДДС въпросът: доходът на агента е комисионата, а не цялата сума, платена от клиента.

Комисионата, която туроператорът ви превежда по банков път, не изисква бон. Таксата за обслужване, която вземате от клиента в брой за себе си, е ваша продажба и минава през вашия бон.

Едно изключение е полезно за агенциите: чл. 4, т. 4 освобождава „продажби на самолетни билети“. Дали покрива и таксата ви за обслужване към билета, не съм сигурен - по моето четене не. Проверете го.

Ваучерът: две различни неща с едно име

В туризма думата „ваучер“ значи две различни неща, и Наредба Н-18 ги третира различно.

Туристическият ваучер по Закона за туризма е документ за услугата, който клиентът показва в хотела. Той не е начин на плащане. В контекста на касовия бон той е документът, към който можете да издадете бон със сумарен оборот (чл. 26, ал. 7).

Ваучерът като платежно средство - подаръчен ваучер или ваучер вместо връщане на пари при анулация - е друго. ЗДДС го определя в § 1, т. 88 като инструмент, който трябва да бъде приет като плащане за стоки или услуги. Плащането с такъв ваучер е сред изброените в чл. 118, ал. 3 и се регистрира с бон.

Когато връщате пари под формата на ваучер, чл. 31, ал. 4 описва реда: първо сторно на продажбата, после продажба на ваучера. ДДС третирането на ваучерите е отделна тема.

Анулация и връщане на пари

Когато клиентът анулира и му връщате пари, които е платил с бон, документирате това със сторно операция от касовия апарат. Сторно документът сочи номера и датата на първоначалния бон и причината.

По чл. 31 от наредбата:

• сторното се прави в момента на връщането на парите в брой;
• касовият апарат проверява наличността и не позволява сторно, ако в касата няма достатъчно пари;
• ако за продажбата има фактура, връщането в брой може да се документира с кредитно известие от касовия апарат;
• при връщане чрез ваучер - сторно и после продажба на ваучер.

Ако продажбата е била с бон, а връщате парите по банков път, наредбата изрично урежда това за интегрираните системи (ИАСУТД, чл. 31, ал. 3а). За обикновения касов апарат не открих ясно правило - тук ви трябва счетоводител.

Ако клиентът е платил по банков път и връщате по банков път, бон няма, сторно от касов апарат също. Документите са фактура и кредитно известие.

Какво е СУПТО и задължително ли е?

СУПТО е софтуер за управление на продажбите в търговски обект. Към октомври 2026 г. използването на СУПТО от списъка на НАП е избор, а не задължение. Но ако го изберете за даден обект, в него можете да ползвате само него.

ЗДДС (§ 1, т. 84) определя СУПТО широко: всеки софтуер или модул, който обработва информация за продажби, за които се издава фискален бон.

Историята накратко:

• През 2018 г. беше въведено изискване такъв софтуер да е в списък на НАП, с подробни технически изисквания (Приложение № 29). Върховният административен съд отмени ключови текстове от наредбата (Решение № 14406 от 20.11.2020 г.).
• С изменение на ЗДДС (ДВ, бр. 104 от 2020 г.) чл. 118, ал. 18 стана „може да избере“. Ако изберете софтуер от списъка, уведомявате НАП по Приложение № 32 и в този обект ползвате само него.
• В края на 2025 г. в проекта на бюджета за 2026 г. се появи предложение СУПТО да стане отново задължително. В консолидирания текст на ЗДДС на lex.bg, с последно изменение от ДВ, бр. 69 от 31.07.2026 г., чл. 118, ал. 18 все още казва „може да избере“. Тоест към тази дата предложението не е станало закон. Правилата се менят често, затова преди решение проверете и на сайта на НАП.

За списъка на НАП. Той е публичен, на сайта на агенцията. Вписването става, като производителят декларира, че софтуерът отговаря на изискванията (чл. 118, ал. 14 ЗДДС); НАП може да го заличи при установено несъответствие. Ако някой ви предлага СУПТО, проверете версията му в списъка на НАП, а не в рекламата.

Санкцията, която трябва да знаете, е по чл. 185б ЗДДС: ако сте избрали СУПТО за обекта, а продажбите управлявате през друг софтуер, имуществената санкция е от 2 556 до 5 113 €.

Какви са санкциите?

Санкциите не са малки. Сумите по-долу са по консолидирания текст на ЗДДС към октомври 2026 г., в евро по официалния курс и закръглени до евро.

Има и нещо, което агенциите често не знаят: от 2024 г. клиентът има право да задържи плащането, ако не му издадете бон в случаите, когато той е задължителен (чл. 118, ал. 1а ЗДДС).

Чеклист: Наредба Н-18 в туристическата агенция

1. Списък на всички начини на плащане, които приемате: брой, ПОС в офиса, сайт, банков превод, платежни институции.
2. За всеки начин - бон или не. Ползвайте таблицата по-горе. Картата винаги е с бон или с документ по специалния ред.
3. Бон при всеки аванс и всяко доплащане в брой или с карта, в момента на плащането.
4. Номер на резервацията или договора на бона, ако ползвате сумарен оборот.
5. Департамент за всеки туроператор, ако събирате пари от негово име през своя касов апарат.
6. Е-магазинът е регистриран в НАП по Приложение № 33, с посредниците, с които работите.
7. Избрали сте път за онлайн плащанията: бон (хартиен или електронен) или документ по чл. 52о с месечен одиторски файл до 15-о число.
8. Ясен ред за анулации: кой прави сторно, кога и как се връща сумата.
9. Знаете дали ползвате СУПТО. Ако да - уведомили сте НАП и в обекта работите само с него.
10. Проверка веднъж годишно за промени в Н-18 и в режима на СУПТО.

Често задавани въпроси

Трябва ли касов бон, ако клиентът плати по банков път? Не. Кредитният превод, директният дебит и вноската по сметка са изключение по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18. Фактура обаче се издава по общите правила.

Плащането с карта на ПОС в офиса не е ли банково плащане? Не е. Картата е изрично сред плащанията, за които ЗДДС изисква фискален бон.

Трябва ли бон за аванс по резервация? Да, ако авансът е платен в брой или с карта. Бонът се издава в момента на плащането, не при пътуването.

Задължително ли е СУПТО за туристическа агенция? Към октомври 2026 г. - не. По чл. 118, ал. 18 от ЗДДС (последно изменение ДВ, бр. 69 от 2026 г.) ползването му е избор. Предложение да стане задължително имаше в края на 2025 г., но не е влязло в закона.

Какво е Приложение № 38? Стандартизиран одиторски файл, който е-магазинът подава всеки месец до 15-о число, ако вместо бон издава документ за продажбата при онлайн плащане с карта (чл. 52т, ал. 2).

Агентът ли издава бон, или туроператорът? Който получава плащането в брой или с карта. Агентът може да ползва касовия апарат на туроператора или своя, в отделен департамент с името на туроператора (чл. 29).

Първата стъпка

Не започвайте с поръчка на нов софтуер. Започнете с извлечение от последния месец: всички плащания, които агенцията е получила, и как е платил клиентът. До всяко плащане в брой или с карта сложете номер на бон. Празните места ще ви кажат повече за съответствието с Н-18, отколкото която и да е статия.

После погледнете сайта. Ако приема плащане с карта, проверете в публичния списък на НАП дали е-магазинът ви е регистриран.

Пропуските тук рядко са от нежелание. По-често са от това, че плащането влиза на едно място, резервацията стои на друго, а касовият апарат - на трето. Когато плащанията са вързани с резервацията, проверката отнема минути. Ако искате да видите как изглеждат резервациите, документите и фактурирането в tibs ERP - облачен ERP/CRM за агенции и туроператори, със сървъри в ЕС, от 9 € на месец без ДДС - пишете ми.

Източници

• Закон за данък върху добавената стойност, чл. 118, чл. 185-187, § 1, т. 41, 84, 87, 88 - консолидиран текст, https://lex.bg/laws/ldoc/2135533201
• Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., чл. 3, 4, 25, 26, 29, 31, 52а-52у, приложения № 29, 32, 33, 38 - kik-info.com/normativna-baza/naredbi/h-18/ (официален текст: Държавен вестник, dv.parliament.bg)
• НАП, Фискални устройства, СУПТО и е-магазини (публичен списък на СУПТО и на е-магазините) - nra.bg/wps/portal/nra/fiskalni-ustroystva-supto-i-e-magazini/
• НАП, становище № 1837 от 10.08.2017 г. за посреднически услуги на туристически агент - bganaliz.com
• НАП, становище от 22.10.2019 г. за Приложение № 33 при продажби на туристически услуги чрез е-магазин (заглавие и резюме) - kik-info.com/stanovishta-na-nap/
• Министерство на финансите, мотиви към измененията на Наредба Н-18 - minfin.bg
• Forbes България, „Бюджет 2026 и софтуерът за отчитане на продажбите“, 24.11.2025 - forbesbulgaria.com

Тази статия е информационна и не е данъчна или правна консултация. Правилата за касовите бележки и СУПТО се променят често. Преди да промените начина, по който агенцията приема плащания, проверете актуалния текст на Наредба Н-18 и се посъветвайте със счетоводителя си.